събота, 3 август 2013 г.

Мултипликаторите и България

Снимката няма никакво отношение към темата


От огромно значение за бюджетната политика е размера на т.нар. фискален мултипликатор, както и близките му роднини данъчен мултипликатор и инвестиционнен мултипликатор.

Какво представляват те?

Нека предположим, че всички харчове се превръщат в доход за някой друг. А този втори човек похарчи някои левове и спести други. Второто харчене също е доход за трети и той също харчи част от него и така нататък докато това "индуцирано" или "предизвикано" харчене в поредния човек във веригата стане прекалено малко.

Това се описва по този лесен начин:
m = 1

(1 - MPC)
= 1

MPS

Можем да го направим по-сложно или по-просто, но това е достатъчно добро за илюстрация.

Мултипликаторът е m, а пък маргиналните склонности за спестяване и харчене са съответно MPS и MPS.

Иии от какво значение са?

Ако имаш мултипликатор по-голям от 1, допълнителното харчене (като например от държавата) освен че е икономическа дейност сама по себе си, създава още (частна) дейност.

Ако да кажем хората спестяваха половината си допълнителен доход (маргинална склонност към спестяване от 0,5) то мултипликаторът щеше да е 1/0,5 = 2. С такъв мултипликатор ако държавата похарчи допълнително 1 милиард лева, БВП щеше да се увеличи с 2 милиарда повече в сравнение ако не беше ги похарчила.

Освен това ако държавата реши да не задържи и не похарчи 1 милиард лева това ще намали БВП с два милиарда лева. Затова не винаги е желателно да се балансира бюджета.


Както споменах можем да си усложним мисленето по-желание. Все пак хората не си спестяват половината доход, а пестят повече - по-реалистична презумпция която би довела до твърде голям мултипликатор. От друга страна има доста неща които намалят или увеличават мултипликатора. По-сложни мултипликатори:

[all] = 1

{1 - [MPC + MPI + MPG - (MPC x MPT) - MPM]}
...
За България:

Често се спекулира, че в България мултипликаторите са малки, защото страната е малка и отворена икономика. Обикновено малките отворени икономики имат плаващи валутни курсове, докато ние сме с фиксиран.

Терминологията е учебникарска; няма универсален критерий за това колко малка е една икономика или какъв е прага за отвореност. Но презумпцията за малка отворена икономика означава че изключваме ефектите на голямата икономика и се съсредоточаваме върху международният аспект. Реалните страни са в спектъра между двете.

Всъщност при всичко останало равно страните с фиксирани валутни курсове имат големи мултипликатори - курса не се променя да компенсира ефекта на фискалните стимули. Можете да разгледате модела, ако желаете в тези слайдове:




И все пак това са просто някакви теории нали?

Ами разбира се и най-убедителните теории е хубаво да бъдат подкрепени с емпирични данни. Мултипликаторите са трудни за изчисление, защото върху БВПто влияят твърде много неща и ефекта на малките типични промени в държавните бюджет. 

Според това изследване от 2009та фискалните мултипликатори са големи за страните с фиксиран валутен курс:
Figure 3. Cumulative multipliers: Predetermined and flexible exchange rate regimes
Според същото изследване има и не толкова големи мултипликатори в група с по-отворени икономики, които включват страни с плаващ валутен курс. Това не натежава много в случая за България, защото всички страни с фиксирани курсове са също със сравнително малки и с отворени икономики. Интересен момент, който изследването не обхваща заради времевата си извадка е когато отворена икономика попадне в "ликвиден капан" - краткосрочните лихви стават нулеви. Тогава дори и икономиките с плаващ курс, особено ако са големи държави се държат като страни с фиксиран курс. Това е сегашното положение на Европа, САЩ, Япония и Великобритания.

Проблемът на тези изследвания е че с творческо подбиране на данните може да се докаже всичко. Затова е хубаво наистина да има много голяма промяна в харченето. Държавите не пестят от войни и опита от въоръжаването за Втората световна война убедително затвърждава мнението че мултипликаторите са големи по време на Голямата Депресия и всъщност това въоръжаване извежда света от нея.

По-близко до нас във времето е опитът на Балтийските страни. Избирам тях, защото са подобни на нас, но следват много по-екстремна позиция - те балансират бюджетите си много по-агресивно отколкото България и резултата е катастрофален. Но те заслужават отделна статия.