понеделник, 22 юли 2013 г.

Голяма ли е държавата в България?

България е с малка държава.

Все още се приема че страната е силно планирана и регулирана икономика. Разбира се, ще проверим това като погледнем данните. Всъщност държавата е малка в почти всяко отношение, тя има малка роля в стопанският живот на хората. Най-голямата и функция е леко преразпределение за да съществуват пенсионната и здравноосигурителните системи. Дори и там нейната роля е сравнително малка сравнение с другите средно-развити и високо-развити страни. (Лесно е да се намерят примери за много малко държавност, но в много бедни страни!)

Нека погледнем държавните разходи към БВП:

Източник: Евростат
Страната е значиелно под средното ниво за ЕС! Последните десет години разликата между България и средното за ЕС е между 6% и 15%.

Избрах да направя горната графика понеже илюстрира промените в този доста ненадежден индикатор - често се случва някоя страна временно да отбележи различен процент, най-вече заради икономически кризи и стратегиите за справяне с тях.

Много е важно когато се гледат статистики, които отразяват по някакъв начин заетостта или БВПто да бъдат отчетени или поне наблюдавани ефектите на кризата. БВПто е разбира се, по-малко от обикновено, заетостта по-ниска, а безработицата висока. Харесва ми как например графиките генерирани с инструмента FRED използват датирането за рецесии на американското Национално Бюро по Икономически Изследвания - те слагат сиви пояси по време на спада на БВП.

Може би смятате че страната харчи малко, но облага с високи данъци?
Ето какво казва Евростат за приходите от данъци (и осигуровки!)

TIMEX Dimension 2010Q4 2011Q1 2011Q2 2011Q3 2011Q4 2012Q1 2012Q2 2012Q3 2012Q4 2013Q1
GEOY Dimension
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
European Union (2... 44.2844.7044.3344.6344.8044.7146.1544.9845.5645.34
Euro area (17 cou... 45.1345.2145.0745.4145.6745.7745.9146.1646.8946.47
Bulgaria 33.8432.1732.0834.4135.7335.3635.7635.1633.8235.97

Отново не изглеждаме смазани.

Къде е България? Сред страните с най-ниско облагане на населението.



Когато фактите говорят, либертарианските икономисти не мълчат обаче. И не е лесно да признаеш, че България вече е с доста либерална икономика ако работата ти е да повтаряш как не е. Не е лесно и за политиците, които не искат да поемат никакви рискове и повтарят постоянно за нуждата от "структурни реформи" - Оруелският код за намаляване на малкото останала държава.

Дори и 20% данъци са твърде много за човек с нисък доход, но не е ли въпросът, защо той плаща като всички останали, а хората с най-високи доходи плащат всъщност по-малък процент от тях? Това е качествен и разпределителен въпрос, не количествен. Работата на държавата може разбира се да се подобри, но не е вярно, че е твърде голяма.

Може да се направи добър аргумент за по-големи разходи дори и извън фискалната политика, която е важна за този блог. Нима не можем да си позволим да плащаме малко повече на учителите или на общините да поддържат улиците? Вие колко допълнителни лева бихте дали всеки месец от заплатата си за да подобрите средата в която живеете?

неделя, 21 юли 2013 г.

Емитирането на ДЦК ще повиши ли лихвите?

Свръхликвидност


Често по медиите се спекулира с този въпрос, а цялата идея като че ли идва от либертарианските икономисти. Всяват страх - всяка намеса във финансовите пазари уж ще доведе до повишаване на лихвите.

За което има и логика - ако държавата  вземе голям заем от банките (емитирайки ДЦК които те купуват), няма да има толкова пари за останалите им клиенти - банките ще им ги дават с по-голяма лихва.

Но в сегашните условия това не е проблем, българската финансова система е силно ликвидна - повечето банки имат предостатъчно резерви от пари в брой. Всъщност банките са толкова ликвидни че са склонни да си дават краткосрочни заеми почти без лихва! Естествено трябва да си друга голяма финансова институция, но за това по-надолу.

Това може да се разбере от този индекс (сайт на БНБ):


Индексът ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Index Average) се изготвя съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Ей Си Ай България - БДА и Българската народна банка (БНБ).

ЛЕОНИА е лихвен процент по реални сделки овърнайт, изчислен като среднопретеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт на междубанковия пазар в България от представителна група банки.

...

Индекс ЛЕОНИА за 19.07.2013: 0.02%

А пък в момента коефициента на ликвидност е 25%, като законовото изискване е 10%!

За да почне емитирането на ДЦК да "изтласква" ("crowd out") частният сектор от пазара за пари, трябва значително да намалеят резервите на банките и да раздадат много от тези пари под формата от кредити.


А ДЦК се емитират редовно на вътрешният пазар - по-голямата част от дефицитите се взимат от там.

Логичният въпрос е - ако банките имат толкова много пари, защо лихвите са високи? Всъщност не всички лихви са високи - за това например често вече се предлага разсрочено плащане без оскъпяване. Но когато има висок риск, той влиза в лихвата. А рисковете са големи - от безработица, фалит на бизнеси. От горе на всичко много от добрите потенциални клиенти ги е страх да вземат на заем!


събота, 20 юли 2013 г.

Трябва ли България да балансира бюджета си по време на кризата?







Краткият отговор е: не сега, не по време на такава криза.

Балансирането на бюджета е нещо на пръв поглед просто - харчиш толкова, колкото получаваш. Да харчиш пари които не нямаш в резерв изглежда безотговорно, но напротив - големият размер и потенциал на държавата прави балансирането на бюджета безотговорно.

Не, защото има по-настоящ проблем.

Както показват данните кризата предизвиква в България бюджетен дефицит на държавата: тя продължава да харчи като преди, но получава милиард по-малко от данъци. Но през същото време трябва да отчетем че за това време значително по-малко хора работят:

- 200 хил.д. по-малко ако гледаме хората които търсят работа и не са си намерили (това което влиза в статистиката за безработицата)

- Половин милион ако се гледа заетостта - колко души са всъщност на работа. Така отчитаме хората, които са се отказали да си търсят работа и вместо това разчитат на семействата си.

Тези половин милион изчезнали (включително емигрирали) дали изведнъж са станали негодни за работа? Или са изгубили желание да работят? Кликнете да разгледате данните.


Безработицата означава бедност, социално изключване, нисък ръст, по-малко възможности за всички. Когато твоят работодател не наема означава и че няма да те повишат.

Не, защото дългът на държавата не е проблем само ако икономиката расте.

За демонстрация се вижда как последното десетилетие България рефинансира дълга си вместо да го изплати наведнъж, защото е трудно да го намаляваш през цялото време:

Но когато имаме растящо БВП:

Отношението дълг-към-БВП пада много бързо с голям ръст. Както обича да казва Лари Съмърс - дългът-към-БВП се състои от числител и знаменател. Вижда се как милиардите дълг тежат по-малко десет години по-късно. Ако смятате тежестта на държавният дълг за много важен проблем, то постигането на реален икономически ръст трябва да е с много по-голям приоритет от колкото намалянето на харченето в определена година.

събота, 13 юли 2013 г.

Данъци и харчене на държавата (2008-2012) - факти с коментар.

История с картинки – какво можем да си помислим гледайки данните за България през последните години?

За начало доста искрен и успешен опит за балансиране на бюджета:



Идва кризата в първото тримесечие на 2009та и тя създава допълнително харчене – около три милиарда лева. Следващият интересен момент е във второто тримесечие, точно преди летните избори за парламент държавата почти реверсира това харчене, а след това харченето е стабилизирано. От временният ръст от харчене половината са социални помощи, а другата половина други текущи трансфери.

Голяма е разликата в приходите от данъци – отиват си изведнъж един милиард лева. Няма голяма промяна в данъците, но все пак се учеличават ненужно някои осигуровки и акцизи. Мисля че е основната причина да падат приходите, не е свързана с данъчната система: имайки предвид намалелите инвестиции, потребление и нарастващата несигурност в бъдещето – държавата не връща ДДС,не си изплаща поръчките, а и много хора остават без работа.

Много хора си губят работното място:
Cлагам и безработицата в ЕС за да подчертая че кризата се изнася от там, външното търсене, а паниката от кризата е заразна. От там идват и инвестициите:

Ако сте убедени че безработицата има нещо свързано със стимулите за работата, данъците или нещо друго от страната на предлагането, най-вероятно бихте очаквали и ускорение на инфлацията. Нищо подобно - инфлацията намаля значително темпа си: От едната крайност - прегряваща от инвестиции и потребителско потребление икономика, отиваме в друга - в икономика с проблемите на депресията.

четвъртък, 11 юли 2013 г.

RE: Ненаучените уроци на Кейнс. Може ли да се води традиционна кейнсианска политика в България?

Блогпостът "Ненаучените уроци на Кейнс" на Димитър Събев много ми харесва - наистина е много оригинален; само по-себе си човек в България да хвали без лицемерно пренебрежение Кейнс е рядкост. Може да създавам блог за Кейнсианска икономика (втори, по-смел опит), но харесвам добрата критика на теорията. Много ми харесва бързото резюмиране на труда на Кейнс:
Пътят извън икономическата депресия според Кейнс са инвестициите в капиталово оборудване. Заетостта всъщност е следствие от динамиката в обема на инвестициите (инвестициите са най-летливият икономически „елемент”, както се изразява последователят на Кейнс, Джон Кенет Галбрайт. Те първи се изпаряват, когато нещата в икономиката тръгнат на зле). Излишъкът в спестяванията „може и трябва да се използва за увеличаване на капиталовото оборудване”. Но Британия използва спестяванията си да плаща издръжката на милиони безработни, вместо да „оборудва страната” – възмущава се Кейнс.
Чудесен е и обзорът за политиката в България:
... тъй като в България има масово неразбиране на идеите на Кейнс. Нашите икономически коментатори изопачават тази икономическа школа, като я представят като някаква екзотична форма на комунизма – докато кейнсианството вече над половин век се прилага на практика от всички правителства, които са загрижени за националното благоденствие
Харесва ми интерпретацията за формирането на очакванията на бизнеса от политиките от последните години.

Но все пак авторът има предложения, на които бих искал да обърна внимание, но и да подложа на лека критика:
Първо, да осигури кредит за стартиране на нов бизнес при приемливи условия – тоест при лихва, не по-висока от 5 процента.
Българските банки могат имат огромни резерви и лихвите на много продукти са ниски, а предприемачите нямат в тази криза няма движещият дух (моят прочит на Animal Spirits) да инвестират. Можеш да доведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие, казва английската поговорка. От друга страна добрата фискална политика впряга ново търсене прегазвайки страховете и очакванията на хората.
Второ, да ограничи чуждестранното кредитиране на българския внос.
За българският внос и обем чуждестранни инвестиции, мисля че решението мисля че е да се остави нашата валута да плава, което ще доведе до поевтиняване на поскъпване на долара и еврото при нас. Ако централната банка мигрира към режим на целене в 4% инфлация може да се избегне и преждевременно поскъпване на лева или прекалената девалвация. В най-добрия случай ще се избяга и от ликвидният капан. Свръх-инвестициите в съсипващ природата бизнес (основно туризъм, но и не само) щяха да бъдат ограничени по време на бума по-лесно от повдигане на лихвеният процент от колкото каквато и да е регулация, а по-ниските лихви биха направили натиска върху администрацията и правораздаването по-лек едновременно от гледна точка на натоварването на служителя с брой случаи и наличните пари и интереси за корупция. 

Трето, голямата част от държавните мерки и одобрените по наше предложение европейски проекти ... представляват глупаво пилеене на пари.
Това е така. Но в момента предпочитам глупавото пилеене на пари пред глупавото пестене на пари. Обаче от ЕС ни взимат едни пари и след това трябва да кандидатстваме за същите пари и да ги харчим по тяхна преценка? 
Кейнсианството в криворазбраната му форма е да се осигурява работа на населението, като се строят пътища, язовири и жп линии.
От една страна предлагаш да държавата да инвестира в инфраструктура, а от друга страна признаваш че е лоша. Противоречието настрана, Кейнс подчертава, че разчитайки на голям мултипликатор копаенето на дупки и тяхното запълване ще извади икономиката от депресия. И все пак "инфраструктура" може да значи две неща - обществени блага и транспортна инфраструктура. Достатъчно е важно за мен просто да се увеличи търсенето и не мисля че отношението цена/полза на благата е важно по време на депресия. За второто - една модерна жп линия захранена със зелена енергия отделя по-малко негативни екстерналии и еколочна вреда от една магистрала. 

Но все пак прочетете целият му блог, заслужава си. Той е от добрите блогъри, които пишат неща, които няма да прочетете почти никъде другаде, дори и да не сте съгласни с тях.

сряда, 10 юли 2013 г.

Кейнс и в България

Защо е създаден този блог?
Отговорът е лесен - защото няма публични кейнсианци в България. В медиите и в интернет позицията на икономиката на съвкупното търсене и предлагане не е представена, позициите на кейнсианците са изкривени от техните противници.

За съжаление икономическа политика не се обсъжда сериозно. Има пълно единодушие по всички големи въпроси за бюджета, валутната и паричната политика. Но все пак има едно недоволство от статуквото - но липсата на истински спор за политики довежда само до емоционален и конспиративен поглед върху света. Трябва да има нещо гнило в Дания.


Защо Джон Мейнард Кейнс?
В  „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ той пише: „идеите, не паричните интереси са опасни за доброто и злото“. Това ще бъде и идеята на този блог. Тук няма да се разкриват конспирациите на хора с финансов интерес, но ще се разобличават идеите, който не се поставят под въпрос. За неволната безработица в България, за спекулативните приливи и отливи на инвестиции, за варварският валутен борд, за уж конвергентната инфлация. 

Трудът на Кейнс не е религиозен текст за този блог, а извор на идеи за решения на текущи проблеми, инструменти за организирано и отворено мислене. Тук няма догми и говорене за утопичен свят, а решения за да можем да живеем по-сигурно и по-щастливо.